Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са:
✓ лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност
– нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и
прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти и т.н.;
– лица, чиято дейност подлежи на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
– лица, които извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на
науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и т.н.
– други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по БУЛСТАТ;
✓ лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
✓ лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица – това са физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон,
но не са регистрирани като еднолични търговци
✓ земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и продължава до момента на прекъсване или прекратяване на трудовата им дейност.

Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява със същата декларация, подадена в 7-дневен срок от настъпването на даденото обстоятелство.

Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което получават парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през което не са имали право на парично обезщетение.

Когато, обаче, СОЛ е избрало да се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, то в този случай то дължи осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст или осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Когато СОЛ получава пенсия и не желае да се осигурява, то в този случай дължи единствено ЗОВ за времето, през което упражнява трудова дейност.